Закъсняло...
Във ръцете си стискам
сетното късче доверие,
посиняло от студ
през горещия юли.
И крепя го едва - като чаша
от крехко стъкло.
А отвъд струи суеверие -
ако падне, ще се счупи на две.
Няма истина...
И мечтите комай -
недохранени птици оклюмали -
не летят,
че пречупени са крилете им.
А зениците, пълни с вина,
за отминали
и несбъднати полети.
За отдавна и ненужни никому думи.
И потънали в прах,
и ненужни на никого спомени.
Само тъжната нощ
е взривила очите ми
във очакване...
За безупречно новия ден,
който с утрото
все по-мъдър се ражда.
И...
отдавна притихнали пориви в
мен остават все пак да горят...
© Нели All rights reserved.
