10.12.2008 г., 10:10

Залез

1.2K 0 3
Алено-цикламен залез над реката тихичко лежи.
Последна красота за днес лика си всеки миг мени.

Слънцето целува тъжната река -
сливат се лъчите и водата;
и просветва водната тъма,
и изчезва образът на самотата.

Алено-цикламеният залез за минути потъмня.
Алено-цикламеният залез като птица отлетя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за милите коментари!!!

    Това ми е едно от първите и много си го харесвам... малко себична гордост, но факт
  • Ооо,направо...нямям думи...много е хубавко!
  • Много е красиво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...