Залез
В мен е тъмно и изгарям
И съм космически далече
от всичко всички... докога ли
Аз съм тъга в лъчи облечена
От жар и огън изтъкана съм
Земята милвам с длани топли
Но черна кръв кипи в ядрото ми
Не чува никой моя вопъл
Крещя безмълвно вкопчена в безкрая
И търся теб с невиждащи очи
Когато си самотен нека знаеш
И слънцето заспива с кървави сълзи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
