В мен е тъмно и изгарям
И съм космически далече
от всичко всички... докога ли
Аз съм тъга в лъчи облечена
От жар и огън изтъкана съм
Земята милвам с длани топли
Но черна кръв кипи в ядрото ми
Не чува никой моя вопъл
Крещя безмълвно вкопчена в безкрая
И търся теб с невиждащи очи
Когато си самотен нека знаеш
И слънцето заспива с кървави сълзи
© Даниела All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
