Залез
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина
под балдахина на звездите
и нежната им светлина
донесе глас на нощна птица.
Къде ли беше скрита тя?
Нима в душата ми е скрита?
Навярно несънувана мечта
в този миг над мен прелита...
Денят бе непосилен ден -
една надежда бе изтляла;
и кървав залез падна уморен
върху прегръдката му бяла...
Нощта е отредена за покой.
Но тази нощ у мен будува!
Дълга е нощта; и кой
утро с изгрев ще досънува?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
