Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Sep 6, 2018, 3:29 PM

Залез

771 4 14

Положи залезът червена длан

по върховете уморени.

Денят отстъпи замечтан

край мълчаливите морени.

 

Припадна вечерната тишина

под балдахина на звездите

и нежната им светлина

донесе глас на нощна птица.

 

Къде ли беше скрита тя?

Нима в душата ми е скрита?

Навярно несънувана мечта

в този миг над мен прелита...

 

Денят бе непосилен ден -

една надежда бе изтляла;

и кървав залез падна уморен

върху прегръдката му бяла...

 

Нощта е отредена за покой.

Но тази нощ у мен будува!

Дълга е нощта; и кой

утро с изгрев ще досънува?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0