Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Sep 6, 2018, 3:29 PM

Залез

766 4 14

Положи залезът червена длан

по върховете уморени.

Денят отстъпи замечтан

край мълчаливите морени.

 

Припадна вечерната тишина

под балдахина на звездите

и нежната им светлина

донесе глас на нощна птица.

 

Къде ли беше скрита тя?

Нима в душата ми е скрита?

Навярно несънувана мечта

в този миг над мен прелита...

 

Денят бе непосилен ден -

една надежда бе изтляла;

и кървав залез падна уморен

върху прегръдката му бяла...

 

Нощта е отредена за покой.

Но тази нощ у мен будува!

Дълга е нощта; и кой

утро с изгрев ще досънува?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0