Sep 6, 2018, 3:29 PM

Залез

761 4 14

Положи залезът червена длан

по върховете уморени.

Денят отстъпи замечтан

край мълчаливите морени.

 

Припадна вечерната тишина

под балдахина на звездите

и нежната им светлина

донесе глас на нощна птица.

 

Къде ли беше скрита тя?

Нима в душата ми е скрита?

Навярно несънувана мечта

в този миг над мен прелита...

 

Денят бе непосилен ден -

една надежда бе изтляла;

и кървав залез падна уморен

върху прегръдката му бяла...

 

Нощта е отредена за покой.

Но тази нощ у мен будува!

Дълга е нощта; и кой

утро с изгрев ще досънува?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...