Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5881
2.10.2021 г., 22:44 ч.  

Залез 

  Поезия » Любовна
1277 9 31

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.

 

Той знае ли, че пак ще съществува?
Ний знаем ли, че пак ще се обикнем?
Ще съберем  душите си изгубени,
прегракнали след толкоз много викане.

 

В  покой се озовахме ненадейно,
но раждаха се чувства в полумрака,
сияние разгръщат чудодейно,
сърца от нежност - чувствата не чакат.

 

Заети бяхме. Търсехме в ръцете
искра, която нажежи телата.
и същността ни щастие усети -
на любовта великото разпятие.

 

Денят - смутен - не искаше да тръгва -
в зараждащото чувство бе се вкопчил.
Смъртта за него сякаш бе окръжност
и с нея друг и нов живот започваше.

 

Намерихме и нашето начало...
След толкова години на самотност
Затопли се премръзналото тяло,
между душите съградихме мостове.

 

Загледахме се, как денят умира,
и се усмихна сякаш - за раздяла.
Прикани ни на празник на Всемира!
На любовта в безкрайната спирала!

 

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Изгрев
Jackie151 (Антоанета Иванова) Jackie151
Поезия
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
  484  9  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??