Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува?
Ний знаем ли, че пак ще се обикнем?
Ще съберем душите си изгубени,
прегракнали след толкоз много викане.
В покой се озовахме ненадейно,
но раждаха се чувства в полумрака,
сияние разгръщат чудодейно,
сърца от нежност - чувствата не чакат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up