22.02.2008 г., 12:11 ч.

Залезите са тъга 

  Поезия » Друга
911 0 31
В залеза на дългото обичане
от Слънцето крадяхме със очи.
Късно е сега да бъдем вричане.
Разцепихме небето си почти.


Не бяха равни късовете синьо.
А облаците взех си ги. С дъжда.
Сълзите им изпивах, като вино.
Резервно-отлежавало с лъжа.


Вкусът му беше толкова познат.
Тръпчивото ти нямане болеше.
А вятърът, дори не бе талант.
В ушите нетактично ми свистеше.


Така и не разбрах защо загубих.
Прилича ли ми все да съм сама?
Тогава още в светлото се влюбих.
А залезите... просто са тъга.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??