26.06.2025 г., 11:46

Залък

251 3 8

Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:

ще заслужим земен плод от нивата на този свят. 

Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.

Щом опазим и песента; в душата без видим шум- 

 

хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот!

Кой ще смее да отрече,че нивата не ражда живот?

И всеки залък е корав! И нощите под лунни мечти 

носят себе си без страх. И благодат за бъдните дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...