Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:
ще заслужим земен плод от нивата на този свят.
Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.
Щом опазим и песента; в душата без видим шум-
хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот!
Кой ще смее да отрече,че нивата не ражда живот?
И всеки залък е корав! И нощите под лунни мечти
носят себе си без страх. И благодат за бъдните дни!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
