14.08.2011 г., 16:47 ч.

Залюби змеица 

  Поезия » Пародии
950 0 11

Залюби змеица,

залюби, още пожела

млад юнак снажен,

а той мустаки суче

и се прави на важен.

- Вземи ме, юначе -

змеицата със змейски сълзи плаче -

без огън останах.

А той ù дума:

- Не струваш за мене петаче.

- Да, така е -

отвръща тя нервна, -

но ще ти бъда до гроб верна...

- Сложи си пиърсинг на лявата вежда -

пак дума юнакът. 

Без макиажи ти просто нямаш надежда.

Горката змеица къде ли не ходи.

Със силикон се натъпка,

стръкче трева специална

зад ухо си забоде.

И пак юнака пита,

пита, разпитва:

- Какво да сторя още?

Чуй мойта молитва!

А той ù вика,

вика, нарежда:

- Я донеси ми

от слон прежда,

от муха - вежда,

от кит - бълха,

от лъв - пера,

от бяла мечка - рога,

от пиле - мляко 

и за капак...

от него подкваси кисело млеко!

Че като кипна змеицата страшна,

юнака сграбчи,

сграбчи, още отнесе

в пещера си мрачна

... и доста прашна.

Изтече много пясък

и по едно време

от пещерата змейска

изпълзя мелез -

ни змей, ни от човешко племе.

 

 

Та казвам ви аз -

от такава любов

това се получи.

Още ви питам, разпитвам: 

- На какво ще прилича тяхното внуче,

тяхното внуче, още  правнуче?

И-и-и  не ме корете, моля,

кога всичко вие любопитно прочетете!

 

 

 

 

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??