Залюби змеица
Залюби змеица,
залюби, още пожела
млад юнак снажен,
а той мустаки суче
и се прави на важен.
- Вземи ме, юначе -
змеицата със змейски сълзи плаче -
без огън останах.
А той ù дума:
- Не струваш за мене петаче.
- Да, така е -
отвръща тя нервна, -
но ще ти бъда до гроб верна...
- Сложи си пиърсинг на лявата вежда -
пак дума юнакът.
Без макиажи ти просто нямаш надежда.
Горката змеица къде ли не ходи.
Със силикон се натъпка,
стръкче трева специална
зад ухо си забоде.
И пак юнака пита,
пита, разпитва:
- Какво да сторя още?
Чуй мойта молитва!
А той ù вика,
вика, нарежда:
- Я донеси ми
от слон прежда,
от муха - вежда,
от кит - бълха,
от лъв - пера,
от бяла мечка - рога,
от пиле - мляко
и за капак...
от него подкваси кисело млеко!
Че като кипна змеицата страшна,
юнака сграбчи,
сграбчи, още отнесе
в пещера си мрачна
... и доста прашна.
Изтече много пясък
и по едно време
от пещерата змейска
изпълзя мелез -
ни змей, ни от човешко племе.
Та казвам ви аз -
от такава любов
това се получи.
Още ви питам, разпитвам:
- На какво ще прилича тяхното внуче,
тяхното внуче, още правнуче?
И-и-и не ме корете, моля,
кога всичко вие любопитно прочетете!
© Иван Иванов All rights reserved.
