14.12.2007 г., 10:42

Заместникът на Дон Хорхе ( ІІІ )

1.1K 0 8
Чете Хуан писмото, премига на парцали... мигар е туй възможно? Изложил се Хорхе...Ядосва се и вика: "Така да ме посрами,ах, само да ми падне, що бой ще отнесе!"

Нещастната синьора, така да си изпати,без огнените ласки се мятала нощес...Заместник ще намери, веднага ще изпрати,дори се сеща кой - французинът Ивес!

Той също е обучен жените да разпалва,със френски маниери изтънчено ласкай,умът им да завземе - мъничко му трябва,широк специалист е, това добре се знай!

Пристигна в наше село чаровният Ивес,Милагрос да налюби горящ от нетърпение...Не стигнаха далече - под калния навесразнесоха се стонове - мечтано откровение...

Не щеш ли - злополука! Контузия получи -
от толкоз настървение подхлъзна се в калта...Скимти с език прехапан и вие като куче,Милагрос суети се: "Тя... каква стана сега?..."

Обратно го изпраща със новото писмо:
"Изтънчени не искам, не ща и предисловия!Хуане, нов изпращай, не питай и защо!Но гледай държелив да е - за нашите условия!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въх, чи съ`й кунтузил чиляка.
    Ш`зема дъ управям тез улици дъ ни си падне и на друго нящо
    Дерзай, Милке, ш`тъ угрей късметя!
    Поздраф и цалуфки!
  • Поредната чудесия!
    Невероятен талант си!!!
  • То ши доди и негувия ред, как` Иленкей... ши доди... Чекай да си начеша крастата, па да се убедя, че от нашенското по-добро нема
    Ма ши зема да му пристана за пустуянну, чи да съ чуди чиляка как да съ оттърве
  • Как ти ги ражда ума тези смехории, Миличка? Жестоко! Благодаря за смеха!!!
  • Как пишеш само!Смехът ме изпълва.Страхотно ,Много ми хареса!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...