14.04.2018 г., 0:46

Замълчи

600 1 0
 

Замълчи

 

Не съм велика и няма да бъда,
не съм мечтала за това
искам само да съм добър човек,
да мога честно да обичам,
да мразя всеки сторил грях,
да усещам пролетната наслада,
да рисувам пъстрата есен,
спокойно да пея своята песен.
Не съм и горда, безнадеждна
искам да бъда само нежна.
Мечтата да следва моите ласки
да живея живот без маски.
Силна съм, радвам се на живота
нищо, че растнах тъжна и сирота,
но сърцето ми от обич прелива
сама да бъда, аз пак ще съм щастлива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...