13.09.2017 г., 13:55  

Заплаха за отвличане

1.6K 9 24

Заплаха за отвличане получих,

подписана: „Мюнхаузен, барон”.

Причината това да ми се случи

била в неуважителния тон,

 

със който в монолозите съм писал

за тоз и онзи от една родá,

и в тях личал не само лош  умùсъл,

но откровена долна клевета!

 

И трябва публично да се разкая

и да отхвърля подлата лъжа.

В противен случай хубаво да зная,

че щял да се стъжнù за мен света.

 

И трябвало по списък да напиша

за всеки само хубави неща –

във стиховете истина да диша,

за да се радвам аз на свобода.

 

Съпругът  мил, че трезвеник заклет е,

не близва  друго – кара на боза.

Свекървата не знае лоши клетви

и на снахата дружка е добра.

 

А тъщата така обича зетя,

че предпочита го пред каца мед.

Снахата пък среднощ реди сонети,

за своята свекърва – ред след ред.

 

И зетят в чужда къща е доволен -

от тъща и жена си уважен.

На почит е, като орел е волен,

извън дома  го мислят за ерген!

 

Та ето как стоят нещата, значи –

опрян съм до стената за разстрел!

Не са познали с мене те, обаче,

и някой с плитък ум ги е подвел!

 

Съпругата ми няма да уплашат.

Стотинка няма да  даде за мен!...

Наивници!... Ще трябва те да  плащат

обратно да ме върнат някой ден!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно ми е, че съм те разсмял, Ирина!...Благодаря ти за този коментар!...
    Приятна вечер!...
  • Е,тоя стих,Роби,ще си го копирам и когато ми е тъжно,ще си го чета!Четох го сто пъти и вече си мисля:ако ти като герой,изпълниш условията,за да "замажеш"греховете си към родата,току-виж ти израстнали крила-толкова "праведен"ще станеш!Затова правилно си решил накрая.И пак се смея....
  • Удоволствието е мое, Веси!...Усмивки в края на деня! ...
  • Подейства ми освежаващо в края на деня. Благодаря ти, Роби!
  • Благодарности още за коментарите и на Албена и Дочка, както и за добавките на Валя и Силвия!...Приятен ден на всички!...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...