Заплаха за отвличане
Заплаха за отвличане получих,
подписана: „Мюнхаузен, барон”.
Причината това да ми се случи
била в неуважителния тон,
със който в монолозите съм писал
за тоз и онзи от една родá,
и в тях личал не само лош умùсъл,
но откровена долна клевета!
И трябва публично да се разкая
и да отхвърля подлата лъжа.
В противен случай хубаво да зная,
че щял да се стъжнù за мен света.
И трябвало по списък да напиша
за всеки само хубави неща –
във стиховете истина да диша,
за да се радвам аз на свобода.
Съпругът мил, че трезвеник заклет е,
не близва друго – кара на боза.
Свекървата не знае лоши клетви
и на снахата дружка е добра.
А тъщата така обича зетя,
че предпочита го пред каца мед.
Снахата пък среднощ реди сонети,
за своята свекърва – ред след ред.
И зетят в чужда къща е доволен -
от тъща и жена си уважен.
На почит е, като орел е волен,
извън дома го мислят за ерген!
Та ето как стоят нещата, значи –
опрян съм до стената за разстрел!
Не са познали с мене те, обаче,
и някой с плитък ум ги е подвел!
Съпругата ми няма да уплашат.
Стотинка няма да даде за мен!...
Наивници!... Ще трябва те да плащат
обратно да ме върнат някой ден!...
© Роберт All rights reserved.
