Последен стих, последна песен...
Последно казвам, че обичам теб...
За мен ще си останеш вечно...
Там в разбитото сърце...
И вечно себе си ще виня...
Преди години обещах си,
да стана по-добра...
Оказа се,
че нямам сили и винаги ще съм сама...
Свикнах вече хората да заминават,
заради суровия ми нрав...!
Не искам повече да съм ти в тежест
и няма вече да те нараня...!
Разбирам, сбогом ти ми казваш
и няма да те притесня...
Ти си човек, който много уважавам
и с усмивка ще те поздравя,
когато случайно тебе видя,
дори и с друга... може би...
Обичам те, ти казвам
и пак благодаря,
за времето, което отдели
и радваше онези дни...!
© Грациела Костова Всички права запазени