Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό,
ще изчете молитвите усърдно.
Каквото писано – добре дошло!
Аз на Съдбата няма да се сърдя.
Преди да легна в личния си ров,
смешник повикайте да ви разсмива -
със смях да скъсам с земния живот,
при Бог със настроение да ида.
На Него ще разкажа анекдот
как тук, страхотно, с обич си живеем.
Полагаме ли ближния във гроб,
сълзи не роним, а се смеем, смеем...
И с радостен изпращаме го смях,
че в свят по-хубав утре той ще бъде.
От обич правим го и не е грях!
Та помогнете туй да ми се сбъдне!...
© Роберт Всички права запазени