24.08.2018 г., 10:59

Заръка

1.5K 11 13

Когато някога очи склопя,

над  тленните  останки не плачете!

И, моля, не  носете ми  цветя,

а по-добре със смях ме изпратете!

 

Свещеник ще отслужи опелό,

ще изчете молитвите усърдно.

Каквото писано – добре дошло!

Аз на Съдбата няма  да се сърдя.

 

Преди да легна в личния си ров,

смешник  повикайте  да  ви разсмива -

със смях да скъсам с земния живот,

при Бог със настроение да ида.

 

На Него  ще разкажа анекдот

как тук, страхотно,  с обич си живеем.

Полагаме ли ближния във гроб,

сълзи не роним, а се смеем, смеем...

 

И с радостен  изпращаме го смях,

че в свят по-хубав утре той ще бъде.

От обич правим го и  не е грях!

Та помогнете туй да ми се сбъдне!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраиле!..Обичам да чета коментарите ти ( не само за моите стихове), които ме впечатляват с проницателността и аналитичността си!...Бъди здрав и вдъхновен, Приятелю!...
  • Роби,такива сме си ние.Понякога вярващи,друг път еретици.Но винаги обичащи.Веднъж говорим директно друг път с думите на Езоп но винаги това което ни вълнува.
    Поздрав от мен!
  • Стойчо, Албена, Наде, благодаря ви, че отделихте внимание и на този стих!...
    Албена, разбирам смущението ти от темата, която разработвам в него - не е в "Любовни", не е и в "Хумористични", нито в "Пародии" - разделите, в които обикновено се появявам, и не очаквам да се кикотите на него...За да не подценявам интелигентността на потребителите, няма да ви подсказвам и отговора на въпроса "Какво е искал да каже авторът?"... Нека всеки го тълкува и коментира, както го разбира...Колкото до лирическия ми, той говори за нещо, което ще се случи "някога" - в неопределеното бъдеще и съвсем не е пътник за Отвъд...
    Благодаря ти за откровеността, с която споделяш мнението си, което аз много уважавам!...Надявам се скоро да ти дам повод пак да се усмихваш!
    И аз със болка научих за загубата на Румен Ченков - автор, чиято поезия харесвам!...Поклон пред паметта му!....
  • Казвала съм го и пак ще кажа: Като умра, "видя" ли поп, "чуя" ли ревове, ще вампирясам и ще ви тормозя! Музика искам и смях!
  • Еее, Роберт, какво ти става? На това вече не мога да се смея... Направо ми иде да те напердаша... И без друго ми е тъжно, че Румен Ченков си отиде...
    Прочетох другите коментари. Явно само аз го възприемам така...
    Прочетох отново стиха ти - наистина е с дълбок философски заряд, майсторски написан... Заслужава максимална оценка и сърце.Давам ти ги, но много ми се иска да не пишеш пак подобни стихове... Бъди здрав!!!...И вдъхновен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...