Aug 24, 2018, 10:59 AM

Заръка

  Poetry » Other
1.5K 11 13

Когато някога очи склопя,

над  тленните  останки не плачете!

И, моля, не  носете ми  цветя,

а по-добре със смях ме изпратете!

 

Свещеник ще отслужи опелό,

ще изчете молитвите усърдно.

Каквото писано – добре дошло!

Аз на Съдбата няма  да се сърдя.

 

Преди да легна в личния си ров,

смешник  повикайте  да  ви разсмива -

със смях да скъсам с земния живот,

при Бог със настроение да ида.

 

На Него  ще разкажа анекдот

как тук, страхотно,  с обич си живеем.

Полагаме ли ближния във гроб,

сълзи не роним, а се смеем, смеем...

 

И с радостен  изпращаме го смях,

че в свят по-хубав утре той ще бъде.

От обич правим го и  не е грях!

Та помогнете туй да ми се сбъдне!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гавраиле!..Обичам да чета коментарите ти ( не само за моите стихове), които ме впечатляват с проницателността и аналитичността си!...Бъди здрав и вдъхновен, Приятелю!...
  • Роби,такива сме си ние.Понякога вярващи,друг път еретици.Но винаги обичащи.Веднъж говорим директно друг път с думите на Езоп но винаги това което ни вълнува.
    Поздрав от мен!
  • Стойчо, Албена, Наде, благодаря ви, че отделихте внимание и на този стих!...
    Албена, разбирам смущението ти от темата, която разработвам в него - не е в "Любовни", не е и в "Хумористични", нито в "Пародии" - разделите, в които обикновено се появявам, и не очаквам да се кикотите на него...За да не подценявам интелигентността на потребителите, няма да ви подсказвам и отговора на въпроса "Какво е искал да каже авторът?"... Нека всеки го тълкува и коментира, както го разбира...Колкото до лирическия ми, той говори за нещо, което ще се случи "някога" - в неопределеното бъдеще и съвсем не е пътник за Отвъд...
    Благодаря ти за откровеността, с която споделяш мнението си, което аз много уважавам!...Надявам се скоро да ти дам повод пак да се усмихваш!
    И аз със болка научих за загубата на Румен Ченков - автор, чиято поезия харесвам!...Поклон пред паметта му!....
  • Казвала съм го и пак ще кажа: Като умра, "видя" ли поп, "чуя" ли ревове, ще вампирясам и ще ви тормозя! Музика искам и смях!
  • Еее, Роберт, какво ти става? На това вече не мога да се смея... Направо ми иде да те напердаша... И без друго ми е тъжно, че Румен Ченков си отиде...
    Прочетох другите коментари. Явно само аз го възприемам така...
    Прочетох отново стиха ти - наистина е с дълбок философски заряд, майсторски написан... Заслужава максимална оценка и сърце.Давам ти ги, но много ми се иска да не пишеш пак подобни стихове... Бъди здрав!!!...И вдъхновен!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...