Защитник в играта
Нощта е безкрайно дълга и тиха,
когато с нетърпение чакам зората,
мракът и тишината в очите се впиха.
Буден! И отдавна започнал играта.
Сънят ме забравил, не идва на помощ,
размисли, откъснати от истината горчива,
втори път минава проклетата полунощ,
но очите все още мигат – не заспиват.
Не се усеща топлината в сърцето,
която караше очите да искрят,
няма я онази светлина на лицето,
на която и тъмнината правеше път.
Остана тази изрязана фигура празна –
без думи, без чувства, студена,
мислиш ме за твоя сянка омразна,
в която не си твърдо убедена.
Защитник в играта, отникъде изпратен,
когото няма да смени никой друг!
Помни, този послеслов еднократен –
изчезвам от погледа ти, но съм тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
/;
