5.02.2009 г., 8:26

Защо

799 1 7

                                                         Защо

 

                              Защо и докога ще се делим на ние и вие?

                              Кой и защо го налага това?

                               Докога ще се заливаме с мръсна помия?

                               Докога? Кажете, моля! Докога?

 

                              Защо станахме толкоз лоши, толкоз зли?

                              Защо се гледаме като разбойници?

                              След като бяхме и грижовни, и добри,

                              а трудолюбието ни нямаше граници?

 

                              Бяхме стигнали по пътя до някъде.

                              Далечна, но ясна ни беше целта,

                              но защо спряхме? Защо забоксувахме?

                              Защо се натикахме отново в калта?

 

                              За власт ли? За пагон? За пари ли водим борби?

                              За по-добро и по-богато утре?

                              Или  защото не сакам да ми е добре,

                              а сакам да е зле на Вуте?

 

                             Май ще трябва за минутка да се спрем.

                             Да се погледнем малко отстрани,

                             да видим, че правим смешки всеки ден,

                             да се засрамим и тогаз да продължим.

 

                            Да спреме вече да рушим,

                            стига с тези фалшиви тревоги!

                            Да престанем да се клеветим.

                            Стига!Стига вече - за Бога!

 

                          Не е нужно да се прегръщаме и да се целуваме,

                          но нека станем малко по-добри!

                          Да престанем мръсно да се псуваме

                          и нека не говорим само за пари!

 

                          Нека поговорим малко за БЪЛГАРИЯ,

                          вижте я колко е красива, търпелива и добра,

                          нека заедно направим нещо за нея,

                          вижте как ни гледа с надежда и нежна тъга!

                                              2009 година                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо? Стилът, изразните средсва приемам за безупречни. Отговорът кой ще даде? И аз, и ти, и всички. На теория сме единни, на практика - не.
    Условията били виновни, до кога? А ние/мнозина изключвам. Дори повече от най оптимистичното очакване/ ще сме такива? Вероятно докато властвува посредствеността, пред която сме безсилни, защото е активна и оставена на практика без съпротива. Да се "кефи" т.е. "кенефи", прощавай замърсих виртуалното пространство.
  • !
    Поздрав за стиха!
  • Хубаво е!- стихотворвнието, но всичко от нас зависи!
  • Таня и Вальо,с нетърпение очаквах първите отзиви,защото много по-лесно се пише любовно стихотворение,особено от"безумно влюбен човек"или от лесно податлив на влюбване.В тях,под натиска на чувствата и емоциите,просто пъка от красиви думи,сравнения и рими и за него остава само да ги подреди,за да звучат красиво.При стихотворения като това,трябва да се разбере състоянието на днешното общество,на политиката и да се бръкне в народопсихологията, за да се стигне до генезиса на омразата,злобата,ченогледсвото и др. и на тази основа формулира посланието.Радвам се,че сте го разбрали и допълнили.Благодаря Ви.
  • Защо?!!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....