Защо сега не си до мене,
защо не чувам нежния ти глас,
защо ръцете ми не хванеш и
устните си доближиш?
Защо не ме обичаш вече?
Аз ти дадох много,
нежност, любов, сърце...
Какво не ти хареса?
Какво те отдръпна завинаги от мен?
Остави ме сама с надеждата
да срещна отново любовта, нали така?
За теб това е нищо!
Аз зная в сърцето ми ще грее
твоят образ скъп, а спомените като порой
ще се стоварват върху ми.
Не ще те моля да се върнеш!
Напразно думите си не ще хабя.
Обичай я!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени