29.07.2018 г., 11:05

Защо?...

1.3K 13 33

Недей разплаква чуждата любов!

Не помрачавай детските очички!

Не можеш да се скриеш – има Бог.

Навсякъде е Той... И вижда всичко.

 

Не разрушавай къщата на другия,

за да градиш там своя собствен дом.

Повярвай, твърде скъпо ще ти струва

от тебе причинения погром.

 

И в ден незнаен синьото небе

на краденото твое крехко щастие

ще рухне и за миг ще погребе

илюзиите жалки с гръм и трясък...

 

Тогава може би ще проумееш,

че не късметът просто ти е лош.

И може би ще ти потрябва  смелост

да видиш в огледалното стъкло

 

душата с лицемерния покров,

загърнал голото ѝ себелюбие.

Но да прозреш дали ще си готов,

че всъщност справедливо си загубил?...

 

Защо разплака чуждата любов?!


 

Албена Димитрова

 

21.07.2018.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към коментарите. Възхитена съм! Аплодисменти!
  • Много силно ми въздейства! Поздравления!
  • Благодаря ти, мила Руми! Бъди благословена!
  • Дълго след прочита на стихотворението мислих, но незнам какво точно да кажа, Албенка! Всяка дума е мъдрост! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Данаиле! Бъди здрав, щастлив и вдъхновен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...