Защо плача с кървави сълзи,
виждам - взираш се в моите очи,
безразличие долавям, ала и искрица любов,
не спирам за миг да се боря,
до тук със сълзите - няма да се моля!
Защо водата неспирно тече,
поточето бушува всеки ден,
дъждът в сърцето никога не спря!
Що да сторя, за да разбера?...
Докога ще повтаряш - няма нищо между нас.
Знам, обичаш ме ти, както обичам те аз!
© Меглена Стефанова Всички права запазени