4.03.2021 г., 19:39 ч.

Защо? 

  Поезия
297 1 2

Нима не знаел е какво ще следва?

Нима е чакал ласкави слова?

Или приветствия, овации последвали?

Не! От далеч долавяше смъртта.

Нима не знаел е какво ще се изсипе?

Дъжд нежен или утринна роса?

Очаквал е гневът да кипне

и камъни да захвърчат.

Нима не знаел е, че хората са роби

и не желаят свобода?

Превързани във собствени окови

измислят виртуални небеса.

Защо отива с кал да го оплискат

понеже сочи изходния път?

А после в транс порочен ще се кискат

ще мачкат, плюят и „тъжат“.

Защо отива? Не, не отговаряй!

Отдавна отговора знам.

Прегазил самота и страх,

със смелост Истината изговаря.

Издъхвайки с очи във кръста

шепне „Не им вменявай, Отче този грях“.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи към стихотворението ми, Роси!
  • Превързани във собствени окови
    измислят виртуални небеса.
    Много точно! Хареса ми!
Предложения
: ??:??