Защо?
Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе?
Дъжд нежен или утринна роса?
Очаквал е гневът да кипне
и камъни да захвърчат.
Нима не знаел е, че хората са роби
и не желаят свобода?
Превързани във собствени окови
измислят виртуални небеса.
Защо отива с кал да го оплискат
понеже сочи изходния път?
А после в транс порочен ще се кискат
ще мачкат, плюят и „тъжат“.
Защо отива? Не, не отговаряй!
Отдавна отговора знам.
Прегазил самота и страх,
със смелост Истината изговаря.
Издъхвайки с очи във кръста
шепне „Не им вменявай, Отче този грях“.
© Мария All rights reserved.
