22.11.2010 г., 15:30

Защо ли?...

1.1K 0 23

                                                              продължение на

                     http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233285

 

Защо ли не си тръгваш, стих неканен,

със ятото на морните вини

и с наметалото на спомените шарени

покриваш пак ранените мечти?

 

Защо ли в листопада на желанията

изгубва разумът  свойте следи

и в крехките ти клони-рими, жадна

най-чаканата истина ръми?

 

Защо в хралупата на вярата се гушиш

в прегръдките на сънища добри

и лешници-съмнения пак люпиш

и с теб по-малко ме боли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...