22.11.2010 г., 15:30

Защо ли?...

1.1K 0 23

                                                              продължение на

                     http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233285

 

Защо ли не си тръгваш, стих неканен,

със ятото на морните вини

и с наметалото на спомените шарени

покриваш пак ранените мечти?

 

Защо ли в листопада на желанията

изгубва разумът  свойте следи

и в крехките ти клони-рими, жадна

най-чаканата истина ръми?

 

Защо в хралупата на вярата се гушиш

в прегръдките на сънища добри

и лешници-съмнения пак люпиш

и с теб по-малко ме боли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...