Nov 22, 2010, 3:30 PM

Защо ли?...

  Poetry
1.1K 0 23

                                                              продължение на

                     http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233285

 

Защо ли не си тръгваш, стих неканен,

със ятото на морните вини

и с наметалото на спомените шарени

покриваш пак ранените мечти?

 

Защо ли в листопада на желанията

изгубва разумът  свойте следи

и в крехките ти клони-рими, жадна

най-чаканата истина ръми?

 

Защо в хралупата на вярата се гушиш

в прегръдките на сънища добри

и лешници-съмнения пак люпиш

и с теб по-малко ме боли?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...