продължение на
Защо ли не си тръгваш, стих неканен,
със ятото на морните вини
и с наметалото на спомените шарени
покриваш пак ранените мечти?
Защо ли в листопада на желанията
изгубва разумът свойте следи
и в крехките ти клони-рими, жадна
най-чаканата истина ръми?
Защо в хралупата на вярата се гушиш
в прегръдките на сънища добри
и лешници-съмнения пак люпиш ...