Защо, любов... защо?
Защо в живота е така...
защо всеки страда...
защо, когато едно сърце се отвори към друго,
то бива най-много наранявано?
Защо се бои?
И него ли любовта нарани?
До себе си мъничко дори,
не ще да допусне чувствата ми.
Защо живота е така суров,
защо в него има изобщо думата любов,
защо трябва да има такава игра,
единия другия да наранява?
Защо днес "ОБИЧАМ ТЕ" звучи празно,
защо тез думи са се изтъркали?
Не трябва ли да значат нещо приказно,
а не накрая да остават само сълзи?
Защо трябва да е толкова трудно:
ту има надежда, ту - не?
Разрешаването на въпроса е мудно
и накрая си казваш: "не мога повече... не!..."
Защо с любовта ти е зле,
защо, за да я изпиташ,
трябва да минеш през болката,
а защо пък без нея ти е още по-зле,
и защо постоянно те е страх,
че ще останеш с празни ръце?
Защо се изгуби значението
на думата "ЗАЩО"?
Може би, защото се повтаря
постоянно.
Ето защо любовта вече не е
любов:
зящото всеки я изрича
за щяло и не щяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Янчева Всички права запазени
