Защо, любов... защо?
Защо в живота е така...
защо всеки страда...
защо, когато едно сърце се отвори към друго,
то бива най-много наранявано?
Защо се бои?
И него ли любовта нарани?
До себе си мъничко дори,
не ще да допусне чувствата ми.
Защо живота е така суров,
защо в него има изобщо думата любов,
защо трябва да има такава игра,
единия другия да наранява?
Защо днес "ОБИЧАМ ТЕ" звучи празно,
защо тез думи са се изтъркали?
Не трябва ли да значат нещо приказно,
а не накрая да остават само сълзи?
Защо трябва да е толкова трудно:
ту има надежда, ту - не?
Разрешаването на въпроса е мудно
и накрая си казваш: "не мога повече... не!..."
Защо с любовта ти е зле,
защо, за да я изпиташ,
трябва да минеш през болката,
а защо пък без нея ти е още по-зле,
и защо постоянно те е страх,
че ще останеш с празни ръце?
Защо се изгуби значението
на думата "ЗАЩО"?
Може би, защото се повтаря
постоянно.
Ето защо любовта вече не е
любов:
зящото всеки я изрича
за щяло и не щяло!
© Ваня Янчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
любовта е рядкост
-
КЪМ АНДРЕЯ ЕМИЛОВА-Blagodarq!има истинска любов разбирасе-аз сама съм се уверила,но това стихотворение както и другите са един суров период от живота ми.и постепенно докато успея да вкарам всичките си стихове тук ще забележиш как се променя той и как стига до истинската любов с която съм и до сега!
-
права си... но има и истинска любов...
поздравления!!!Много хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
