Защо не съм певец и аз,
певец, като Човекът-Глас,
да вия цяла нощ срещу луната,
да заглушавам кучетата в махалата.
Защо не съм голям
консултант, като Доган,
да прибирам хонорари
и да си строя сараи.
Защо не съм родна футболна звезда,
в БИАД да кърша татуирана снага,
а когато дойде мача,
като баба да се влача.
Защо не съм депутат с имунитет,
да вися в парламентарния бюфет,
някой с мойта карта да гласува,
а народът нека да ме псува.
Но… със моя тъп късмет
аз съм само недооценен поет,
а поезията пък е занаят,
с който може да умреш от глад...
© Виктор Горов Всички права запазени