Ти идваш в сънят ми тревожен
да търсиш там стара следа,
та път да намериш възможен
към моята тъжна душа.
И луташ се сляп като прилеп-
без крясък ти чувам гласа
разравяш в мен черни могили
да дириш там чувства и блян.
Защо са ти дири и друми?
Защо ме зовеш във съня?
Когато ти шепнех не чу ли,
че слята съм с твойта душа?
© Росица Петрова Всички права запазени
Твоите появи ме правят щастлива!