Ти идваш в сънят ми тревожен
да търсиш там стара следа,
та път да намериш възможен
към моята тъжна душа.
И луташ се сляп като прилеп-
без крясък ти чувам гласа
разравяш в мен черни могили
да дириш там чувства и блян.
Защо са ти дири и друми?
Защо ме зовеш във съня?
Когато ти шепнех не чу ли,
че слята съм с твойта душа?
© Росица Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
