21 сент. 2006 г., 12:46

Защо са ти дири и друми

846 0 12

Ти идваш в сънят ми тревожен

да търсиш там стара следа,

та път да намериш възможен

към моята тъжна душа.

 

И луташ се сляп като прилеп-

без крясък ти чувам гласа

разравяш в мен черни могили

да дириш там чувства и блян.

 

Защо са ти дири и друми?

Защо ме зовеш във съня?

Когато ти шепнех не чу ли,

че слята съм с твойта  душа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Мария!
    Твоите появи ме правят щастлива!
  • "Защо са ти дири и друми?
    Защо ме зовеш във съня?
    Когато ти шепнех не чу ли,
    че слята съм с твойта душа?"
    Невероятен стих!Поздрави!
  • Здравей, Ласка!
    Радвам се да те видя тук!
  • Здравей Никол!
    Уважението е взаимно!Ценя коментарите ти.
  • Здравей, Здравке!
    Благодаря за подкрепата!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...