8.06.2016 г., 22:40

Защо съм такъв

1.1K 0 6

 

Може би ви изглеждам измислен.

Ще ви кажа защо е така:

Дядо Господ когато е искал

да направи от глина света,

не могъл да работи по памет –

бил е стар и не помнел добре,

затова се сдобил с фотографии

и по тях ваял всеки човек.

На един сложил тежки мустаци,

а на друг турил нежна уста.

Всяка снимка подсказвала начина

безпогрешно, черта по черта.

Само моята снимка я нямало.

(И до днес не разбирам защо.)

Затова се опитал по памет

да ме прави всевишният Бог.

И направил, каквото направил,

попримигнал – и рекъл наум:

"Тебе аз откъде те познавам?".

... А останалото е... шум.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...