Защо съм такъв
Може би ви изглеждам измислен.
Ще ви кажа защо е така:
Дядо Господ когато е искал
да направи от глина света,
не могъл да работи по памет –
бил е стар и не помнел добре,
затова се сдобил с фотографии
и по тях ваял всеки човек.
На един сложил тежки мустаци,
а на друг турил нежна уста.
Всяка снимка подсказвала начина
безпогрешно, черта по черта.
Само моята снимка я нямало.
(И до днес не разбирам защо.)
Затова се опитал по памет
да ме прави всевишният Бог.
И направил, каквото направил,
попримигнал – и рекъл наум:
"Тебе аз откъде те познавам?".
... А останалото е... шум.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
