iwanov91 (Иван Иванов)
37 54
8.11.2017 г., 17:44 ч.

Защо съм тук? 

  Поезия » Философска
684 2 3

Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.

 

Дори камина да запаля нощем,
душата ми студена ще остане.
Пристъпвам в дома си, като гостенин.
Студът е с мен и ще ме хване.

 

Свети малък огън вътре в мрака,
една свещица на надежда властва.
Но вятър духна, врякна сврака.
и последната надежда ми угасва.

 

Защо съм тук, о дух на всемогъщия?
Защото смисълът се губи вече...
Чудя се дали съм още същия?
Или паднал, като други съм обречен.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Със сигурност има причина, Иван... със сигурност.
  • Благодаря за споделеното.
    Прочетох, разбрах, запомних.
    Благодаря отново Samadhi
  • Сами избираме къде ще сме и как ще се чувстваме утре. Ще споделя нещо, което написах вчера: Да,
    имам свои мигове
    злочести и трудни,
    когато не знам как,
    да обикна и туй
    от що ме най боли?
    И както поетът е казал,
    тогава
    уморяват се крилете,
    и докосват дъно нозете.


    Но…и там диря бряг.
    Бряг – към изгрева
    на надежда нова.
    Бряг - до който
    сред бури и вихрушки
    корабът на вярата
    непокътнат доплува.
Предложения
: ??:??