Защо съм тук?
Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем,
душата ми студена ще остане.
Пристъпвам в дома си, като гостенин.
Студът е с мен и ще ме хване.
Свети малък огън вътре в мрака,
една свещица на надежда властва.
Но вятър духна, врякна сврака.
и последната надежда ми угасва.
Защо съм тук, о дух на всемогъщия?
Защото смисълът се губи вече...
Чудя се дали съм още същия?
Или паднал, като други съм обречен.
© Иван Иванов All rights reserved.
