Защо тъй рано си отиде
на П. Дубарова
Защо тъй рано си отиде
несепната от ничий вик?
Дали морето те обиди
и ти повярва му в оня миг?
Сега морето тъжно и студено
вълните влачи към брега едва,едва
завръщайки се тъй смирено
изкупва сякаш своята вина.
А мидите премръзнали те чакат
да им изпееш нежен стих,
да им дадеш отново топлината,
да чуят пак гласът ти тих.
Самотен фарът светва и угасва,
очаквайки момичешкия смях,
а ниско над вълните чайки кряскат
отнасят във морето нечий грях.
Защо тъй рано си отиде?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
