Защо тъй рано си отиде
на П. Дубарова
Защо тъй рано си отиде
несепната от ничий вик?
Дали морето те обиди
и ти повярва му в оня миг?
Сега морето тъжно и студено
вълните влачи към брега едва,едва
завръщайки се тъй смирено
изкупва сякаш своята вина.
А мидите премръзнали те чакат
да им изпееш нежен стих,
да им дадеш отново топлината,
да чуят пак гласът ти тих.
Самотен фарът светва и угасва,
очаквайки момичешкия смях,
а ниско над вълните чайки кряскат
отнасят във морето нечий грях.
Защо тъй рано си отиде?
© Дима All rights reserved.
