Петър1 (Петър Димитров)
75 4682
6.12.2023 г., 18:16 ч.  

* * * 

  Поезия » Бели стихове
346 2 5

Защото няма да простя

обичам без принуда 

и усилие

без време в сиви улици

насилени

и в кръв и сълзи

остарели

от умни думи

погрознели

има ви в сърцето ми.

 

Защото няма да простя

и да забравя

вие забравете

петлите първи

страховете си

потегляйте 

на пета

и летете

забравяйте

послушни папагали

и повече и винаги

но не и своите майки

не детето ви.

 

Защото няма да простя

разрухите първични

нощи зли

влиянията чужди

погледа назад

към родното

което тъжно тъжно

си отива

и с въздуха рехав

се слива

за да остане равна суета

тупуркане на още живи

спомени

навън

пред моята врата.

 

Защото няма да простя

защото късно е за нови рани

рано е за късни истини

наивни листи

недописани

те разпиляват се 

и чисти са

и продължаваме

без път

но искрени

на път

поискан

и оставаме

на старата земя

на нашата.

 

Защото…

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е трудно да се прости, Катя, ако имаш сърце за прошка. Но е трудно да се забрави. Друго са го писали по-добре от мен, темата е дълга и болезнена, а идва Коледа.
  • Трудно е да се прости или не си заслужава.
    Хареса ми.
  • Вчера май беше, или оня ден прочетох последното есе на Владо Георгиев и ме хвана яд, и ме напусна примирението. Това може нищо да не промени точно в този момент, но да спиш и мучиш със сигурност нищо не променя, и никога. И след ненужно дългите изречения - благодаря.
  • "защото късно е за нови рани
    рано е за късни истини.." Времето не носи часовник.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??