* * *
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени
и в кръв и сълзи
остарели
от умни думи
погрознели
има ви в сърцето ми.
Защото няма да простя
и да забравя
вие забравете
петлите първи
страховете си
потегляйте
на пета
и летете
забравяйте
послушни папагали
и повече и винаги
но не и своите майки
не детето ви.
Защото няма да простя
разрухите първични
нощи зли
влиянията чужди
погледа назад
към родното
което тъжно тъжно
си отива
и с въздуха рехав
се слива
за да остане равна суета
тупуркане на още живи
спомени
навън
пред моята врата.
Защото няма да простя
защото късно е за нови рани
рано е за късни истини
наивни листи
недописани
те разпиляват се
и чисти са
и продължаваме
без път
но искрени
на път
поискан
и оставаме
на старата земя
на нашата.
Защото…
© Петър Димитров All rights reserved.
