ето и за смелия съпруг :)))
Сега съм Аз! Във цялата си прелест.
Уверена. Усмихната. Щастлива.
Свалила от гърба си всяка тежест
и всички страхове. Сега съм жива.
И всичките небета са достъпни,
а всяка пропаст бавно се отдръпва.
Дори да ме съборят двеста пъти,
отново на краката си ще стъпя!
Сега съм страст. Облечена в червено.
И нечии крака се подкосяват,
когато се усмихна. Съвършено
нещата по местата си застават.
И всичко е така, като по книга -
любов, която цяла те поглъща.
Любов, която дава. И ти стига.
Едно сърце. Една уютна къща.
Сега съм глас, прошепнал във ухото,
любовен стих за влюбено момиче...
Това съм аз. Такава съм защото...
Защото си до мен и ме обичаш!
© Васка Мадарова Всички права запазени
За разлика от останалите колеги, аз не мисля, че тази поезия е нещо особено. Закачлива и римувана е, казва стари истини - през погледа на влюбено момиче.
Дано все още момичето е влюбено, а поезията не е толкова важна: тя понякога е болест и проклятие.
😊✌️