14.04.2013 г., 13:12

Защото ме обичаш...

2.5K 2 14

ето и за смелия съпруг :)))

 

 

Сега съм Аз! Във цялата си прелест.

Уверена. Усмихната. Щастлива.

Свалила от гърба си всяка тежест

и всички страхове. Сега съм жива.

И всичките небета са достъпни,

а всяка пропаст бавно се отдръпва.

Дори да ме съборят двеста пъти,

отново на краката си ще стъпя!

Сега съм страст. Облечена в червено.

И нечии крака се подкосяват,

когато се усмихна. Съвършено

нещата по местата си застават.

И всичко е така, като по книга -

любов, която цяла те поглъща.

Любов, която дава. И ти стига.

Едно сърце. Една уютна къща.

Сега съм глас, прошепнал във ухото,

любовен стих за влюбено момиче...

 

Това съм аз. Такава съм защото...

Защото си до мен и ме обичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко ми заприлича на песните на Шаная Туейн. 😉
    За разлика от останалите колеги, аз не мисля, че тази поезия е нещо особено. Закачлива и римувана е, казва стари истини - през погледа на влюбено момиче.
    Дано все още момичето е влюбено, а поезията не е толкова важна: тя понякога е болест и проклятие.

    😊✌️
  • С Мариела! Браво и от мен!
  • Поклон , Васка ! Регистрирах се тук, само заради твоите стихове и Теб. Харесвам и чета поезия от 30 години. Твоята чета отдавна от други места и сега откривам всичките ти стихове тук . Истински, дълбоки,смислени, красиви, докосващи сърцето ! Браво !!! Прекланям се пред дарбата ти ! Не спирай да радваш !
  • "Това съм аз. Такава съм защото...
    Защото си до мен и ме обичаш!"
    Прелест!!!
  • Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...