Защото не знаеш...
(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите
до последната буква са тежко прегърбени
арестувани в плоските рамки на смисъла
живеят насила посредствен живот
------
елегично рисуват неназовимото
танцуват потичащи в слепнали вени
квадратни са думите в кръглите истини
а мога ли всичко със тях да ти кажа
как мръзне в деня ти дъха ми например
шепотът чувствен в очите ти как
ефирно се слива с мечтите на вятъра
а тънкият трепетен блед силует
неволно потъва в корема на дните
зимуващи в пепел от сива апатия
едновременно с временна страст
на изтръгнати цветни копнежи без жал
огнище от ледени блянове
трепереща длан към съня ми протяга
окъпана в звук и лъчи обаяние
ще бъде душата ми дишаща
ако някога всъщност узнаеш
защо ли това ти написах
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
