Защото не знаеш...
(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите
до последната буква са тежко прегърбени
арестувани в плоските рамки на смисъла
живеят насила посредствен живот
------
елегично рисуват неназовимото
танцуват потичащи в слепнали вени
квадратни са думите в кръглите истини
а мога ли всичко със тях да ти кажа
как мръзне в деня ти дъха ми например
шепотът чувствен в очите ти как
ефирно се слива с мечтите на вятъра
а тънкият трепетен блед силует
неволно потъва в корема на дните
зимуващи в пепел от сива апатия
едновременно с временна страст
на изтръгнати цветни копнежи без жал
огнище от ледени блянове
трепереща длан към съня ми протяга
окъпана в звук и лъчи обаяние
ще бъде душата ми дишаща
ако някога всъщност узнаеш
защо ли това ти написах
© Геновева Христова All rights reserved.
