Защото си ми нужна!
Сладникавите думи са красиви,
но някак си не са ми по вкуса,
небето е такова. Просто синьо,
а птиците летят си. Със крила.
И всичко може да е някаква поезия,
протяжни мисли. Философска проза.
Досадна теза за житейската хармония,
със няколко фалшиви лицемерни пози.
Животът ми е в ниския регистър,
гласът ми е прегракнал. Баритон.
Когато се разплача - от безсилие, ...