Защото си ми нужна!
Защото си ми нужна!
Сладникавите думи са красиви,
но някак си не са ми по вкуса,
небето е такова. Просто синьо,
а птиците летят си. Със крила.
И всичко може да е някаква поезия,
протяжни мисли. Философска проза.
Досадна теза за житейската хармония,
със няколко фалшиви лицемерни пози.
Животът ми е в ниския регистър,
гласът ми е прегракнал. Баритон.
Когато се разплача - от безсилие,
душата е безмълвна. Само стон.
И просто пиша. Разговор с приятел -
един лирично-шизоиден диалог.
За мен е режисиран цял спектакъл,
без теб е просто скучен монолог.
Ще бъда все по-кратък. Извинявай.
Кому са нужни дълги излияния?
С очаквана любов се украсявам,
и клетвени клишета, с обещания.
А ти не вярвай на изстрадали Поети,
обичат ли Жена, се вдъхновяват,
и всичките им чувства са куплети,
в несбъдната реалност - полудяла..
И всичко може да е някак си щастливо,
действително обаче, пък е тъжно,
аз пак ще те обичам търпеливо -
завинаги! Защото си ми нужна!
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
22.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
