Защото си Ти!
Защото си единствена сред многото.
Защото си в душата ми, душа.
Защото всеки път, когато казвам сбогом,
ти казвам пак - добре дошла!
Защото първо те видях, след туй прогледнах.
Защото ме събра от прах и пепел.
Защото първа си ми и последна.
Защото топлиш ме и без да светиш.
Защото чувствам любовта ти,
която расне, като нежно цвете.
Защото те поливам със сълза
и галя нежността с ръцете си...
Защото ме направи силен,
от крехка паяжена женственост.
Защо мъж е синонимът
на вярност, смелост и на чест.
Защото искам да те изживявам.
Защото вярвам във един живот,
а не в прераждане да се надявам,
че пак ще бъдеш моята любов...
Защото ти ми даваш смисъл
и цвят сред мрак във самота.
Защото само теб не бях написал
и чудо за, невярващ в чудеса.
Защото си ми страст в ума,
за тялото - заряд от електричество.
Експлозия от вряла кръв
във влюбено сърце, обичащо!
Защото те докосвам мислено,
а после пръстите ми помнят как
и очертават с влага, че ми липсваш,
до стон от трепета на две бедра...
Защото казвам пак, че си единствена!
И няма нищо отвъд теб в света
Аз няма как да те измисля,
със моят преходен талант...
Защото те обичам до без дъх.
До мозъка във костите. До гроба.
До щастие, изляло твойта плът.
Да клетва! До рождение. До Бога!
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
