Защото теб обичах
Ако някой път ме намериш
тъжен някъде да седя,
недей от срам да трепериш –
миналото искам да победя.
Отмини ме, все едно ме няма,
остави ме да те обичам –
да обичам любовта голяма,
в която все още се вричам.
Да си спомня за срещата,
за думите, които изричах,
че няма да си губещата –
защото само теб обичах.
Тихата самота ме довършва,
виж на какво заприличах,
историята след теб свършва,
но помни - само теб обичах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
